Царско БЕЗ-главие! Събота 11-та

Добър ви ден мили морковчета! Обявявам код червено и давам старт на материала за червената книга който ви обещавам от цяла вечност. Но искам първо да направя едно широко встъпление както се казва. От години лично на мен werewolf Шаро, географията ми е слабост и като такава носи със себе си доста последствия (като например бях облепила стаята си с карти от всякакъв мащаб и вид съдържащи всякаква информация н затова друг път!) не от днес и не от вчера чета по различни въпроси свързани с екология и защитени видове, въпроси свързани с увеличението на населението на земята и други подобни все влизащи в границите на географията. Но винаги съм оставала смаяна от това колко бързо сами убиваме (е най-точната дума) планетата си. Материали колкото желаете в интернет по темата - тук обаче съм гледала да покажа възможно най-синтезирано и интересно за какво става въпрос доколкото то е на територията на нашата мила татковина. Бих ви пожелала приятно и весело но темата не е такава и е редно да се замисляме маалко повече (и по-честичко) за дадени неща - като тези тук. Така че пожелавам само материала да ви е полезен и да ви накара да се замислите!

Нека да припомним!

България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка “Пирин”, “Рила” , “Централен Балкан” и съществуващите в страната резервати.

Същност:

Червената книга на Република България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. М. Излиза в томове - през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Вече има второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2012 г.). Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000.

Защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

а така изглежда и самата книга в трите си тома.

Организация на текста:

До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специален знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт. В Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, влечуги и земноводни. Второто издание на Червената книга се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (IUCN). В това издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. През последните 50-60 г. в България са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни. Освен това около 400 вида растения и 78 вида животни са застрашени от изчезване. Новото издание на Червена книга на България включва три тома: том първи – растения и гъби, том втори – животни (гръбначни и безгръбначни /за първи път/) и том трети – местообитания.

Застрашени видове в България:

1. Птици - в България са установени 409 вида птици. Под защита са 327 от тях, а 100 са включени в Червената книга. Такива са черният щъркел, осоядът, скалният орел, ливадният дърдавец, горският бекас, гълъбът хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол, белошипа ветрушка, червен ангъч и други. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали. Пет от тях - розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната. Други три вида – брадат лешояд, момин жерав и стрепет вече не гнездят в България, нито мигрират през нея. И примери:

Черен щъркел - статус: Застрашен (той е по-малък от белия щъркел. Черни са главата, шията, гърдите, гърбът и крилете му. Останалата част от перушината е чисто бяла. За разлика от белите си събратя, които обичат човешката компания, той живее в горите. Гнездото си строи върху дървета. Среща се в района на Ловеч, Монтана, Русе и Хасково. Смята се, че в Европа има около 6000 двойки от този вид).

Розов пеликан - статус: Изчезнал

2.Бозайници - в Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като златката, пъстрият пор, тюленът монах, кафявата мечка, видрата, дивата котка, някои видове прилепи и други. По принцип, черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Изчезнала е и европейската норка. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон. Породите домашни животни и сортовете културни растения са продукт на изкуствения (а не на естествения) отбор и не са обект на опазване от Световния съвет за защита на природата.

! Внимание ! - Според екологичната организация Сдружение „Балкани“, в началото на 21 век, в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България в продължение на един век. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Според сдружението е възможно повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком, който е изключен от първоначалния проект на Натура 2000 след натиск от местния бизнес. Все пак, възможността за подобно настаняване не е изключена, при наличие на рисове в съседните страни – Румъния, Сърбия, Македония.

Рис от Сърбия

Така би следвало да изглежда Българският рис.

Тюлен монах - статус в България: Изчезнал в световен мащам: силно застрашен. (Дълъг е около 2 м и стига до 320 кг в зряла възраст. Обитава пещери по морското крайбрежие. Храни се с риба и това е една от причините да е критично застрашен от изчезване – става жертва на рибарите, защото тюлените често късат мрежите в опит да извадят рибата. Последните сведения за тюлен монах, видян у нас, датират от 90-те години. Счита се, че такъв е видян и край бреговете на Аркутино през 2004 г., но това не е документирано със снимки.

3.Земноводни и влечуги - в Червената книга са описани 2 земноводни (алпийски тритон и сирийска чесновница) и 13 влечуги. Защитени са вдлъбнаточел смок, смок мишкар, змиегущер, леопардов смок, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка и други. И следват няколко примера:

Леопардов смок - статус: Застрашен (На дължина достига около метър. Активен е през нощта, а през деня се крие. У нас се среща по поречението на река Струма, както и в района на Созопол. Храни се с гризачи, гущери и малки птици. Не е опасен за хората, въпреки че хапе, ако бъде уловен. Не е отровен.)

Ивичест смок - статус: Застрашен (ивичестият смок се среща единствено в Югозападна България, в Петричко-Санданската котловина, долината на р.Струмешница и Кресненския пролом.)

4.Риби - в Червената книга са вписани 2 кръглоусти и 22 костни риби. Застрашени от изчезване са: див шаран, кавказко попче, деветиглена бодливка, дунавска минога, михалца, волжка бяла риба, келерово попче, шип и други.

Михалца - статус: Критично застрашен (Това е единствената риба от семейство Трески, която обитава сладки води. Обитава студени води, като почти не може да бъде уловена през лятото. През целия си живот стои на дъното. Почти не се движи през деня, а е активна през нощта. Тя е хищник и се храни с по-дребни риби. У нас се среща в река Дунав).

Шип - статус: Застрашен

! Внимание ! - Попаднахме с екипа на интересна статия по въпроса с застрашените риби и на българска територия (или вода):

Днес басейнът на река Дунав все още пази някои от най-важните популации на есетри в света, като България и Румъния опазват единствените, все още годни за защита и жизнеспособни популации от този вид в Европейския съюз. Също като есетрите по цялата Земя, оцелелите екземпляри в басейна на река Дунав днес са на ръба на изчезване поради търговията с техния ценен хайвер. Нелегалният риболов и търговия все още продължават, въпреки че в повечето държави международната търговия с див хайвер не е позволена, а риболовът е строго контролиран и в момента е забранен в България и Румъния. Хайверът се счита за деликатес и един от най-скъпите продукти, произхождащи от дивата природа. „Става дума за това да сте съзнателни за покупките, които правите, и какво въздействие оказват те на видовете и на околната среда“, пояснява Юта Ярл от WWF. „Всеки, който планира да купи за подарък хайвер от дива есетра, например от белуга, би трябвало да преосмисли намерението си“, казва Ярл. „Преди един век, река Дунав беше естественото местообитание на шест есетрови разновидности, но днес пет от тях са класифицирани като критично застрашени, една от които е вече изчезнала, а една е извънредно рядко срещана. Един от видовете дунавска есетра е оценен като уязвим. Основната причина за този критичен статус е неустоимият апетит за хайвер“. Всички видове есетри са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата флора и фауна. Понастоящем, международната търговия с див хайвер от общи запаси, като тези в Каспийско море и река Дунав, не е разрешена. През 2006 г., като реакция на намаляващия брой есетри, Румъния издаде 10-годишна забрана за улов и търговия с диви екземпляри. През 2011 г. в България последва съдебен процес и забрана, която изтича в края на 2015 г. В повечето държави по поречието на река Дунав и Черно море съществуват подобни забрани за улов на есетри. „Забраната за улов и търговия не успя да спре разпространението на нелегалната търговия с хайвер“, казва Ярл. „Продължаващите конфискации на нелегален хайвер в Европа показват, че черният пазар в целия регион процъфтява в България и Румъния...

5.Растения - като Родопско лале; Давидов мразовец; Източна тинтява; Чашкомехурчесто сграбниче; Немска жълтуда; Алдрованда; Тученичево Халимионе; Алпийска роза; Алпийска повет; Карниолска блатница; Пролетно котенце; Златиста кандилка; Пеперудовиден салеп; Жълт планински крем; Алоевиден стратиотес; Водна роза; Розов божур; Жълта водна роза и много други. Ето и малко примери: