Царско БЕЗ-главие! Неделя 11-та

Добър ден тиквеничета! Нека започна с нещо което едновременно ще открие темата и ще я завърши - РАЗМИСЪЛ.  Но докато съставях материала попаднах на едно твърде тъжно, стряскащо и откровенно казано гадно изречение "През 19 век европейците избиват местното население. Смята се, че от  тасманийските аборигени останало само едно живо момиченце, което било наречено Лала Рук "...  Ух, много материали много изчезващи видове много труд...  Пожелавам ви същото което ви пожелах и за вчерашната статия - замислете се!

1. Тасманийски дявол е най-големият месояден торбест бозайник. Той е рядък изчезващ вид, който може да се открие само на австралийския остров Тасмания! Тасманийските дяволи вече са включени като застрашени в Червения списък на ООН от 2008г.

2. Какапо - това е не само най-редкия, но и най-странният вид папагали в света. Какапо е нощна птица, която не лети, а предпочита да върви километри през горите всяка нощ. Тя е най-тежкият папагал в света с тегло 3.6 кг. Какапо или "нощен папагал". Този вид папагал е наричан също и бухалов папагал. Какапо е застрашен, като през юли 2010 са преброени малко повече от 100 птици. Какапо остава изолиран от останалия свят преди около 75-80 млн. години, когато това парче земя, Нова Зеландия, се отделя от суперконтинента Гондвана.  Популацията му преди европейската инвазия била доста голяма. Котки, плъхове и порове атакували острова заедно с новите заселници и започнали да ловуват какапо, който не познавал тези врагове.

3.Соленодонът е бозайник които инжектира силна отрова през зъбите си, подобно на змия – това е единственият бозайник, който го може. Соленодонът е лесно раздразним и реагира дори на падащо листо. Видът се храни с мърша и насекоми и e жизненоважен за екосистемата си. Учените са го смятали за изчезнал, докато не са открити няколко през 2003г. В момента соленодоните са изключително близо до изчезване.

4. Киви е единственият род от семейство Безкрили на разред Кивиподобни. Разпространен само на територията на Нова Зеландия, родът включва пет ендемични вида, всички застрашени от изчезване. Киви е уникална птица - еволюира в среда без бозайници, но е развила някои характерни за тях белези. Телесната ѝ температура например е 38°C — с 2 до 4°C по-ниска от температурата на повечето птици, но в рамките на нормалното за много бозайници. Киви е единствената птица в света, която няма опашка. В хода на еволюцията е загубила своите крила и способността си да лети. Има най-закърнялото зрение сред птиците но е развила изключително силно обоняние подобно на кучешкото по сила.

5. Маймунски пъзел - необичайното вечнозелено дърво расте в застрашените гори на Чили и е толкова древно, че се приема за жив фосил. Листата му са триъгълни и остри и ражда големи шишарки. Смята се за националното дърво на Чили.

6. Олм или Протей - наричан още човешка рибка е ендемично земноводно животно, живеещо в карстовите области в Динарските планини. Той е единствен представител на рода Протей! Животното е бяло или светлорозово и има малки крайници с два пръста на задните крака и три на предните. Възрастните протеи имат и външни хриле. Обикновено те са дълги 25-30 см. Поради подземният живот, очите на протея са изродени и са покрити с кожа. Протеят живее в подземни води в карстовите области на Динарските планини по адриатическия бряг на североизточна Италия, Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина до Черна гора. Подвидът черен протей се намира само в Бела краина в южна Словения. Протеите се хранят с малки ракообразни и червеи, които намират чрез обонянието си. Протеите могат да издържат години без храна, тъй като тяхната изключително бавна обмяна на веществата им позволява да останат в летаргия за изклюително дълги периоди.  Протеите са защитени като уязвим вид. Те са се срещали много често, но сега започват да стават редки поради замърсяването на водата в тяхната ограничена среда за живот и поради лова на големи количества от тях за домашни любимци.

7. Тилацинът е изчезнал средно голям, подобен на вълк, хищен двуутробен бозайник. Срещал се е в близкото минало на остров Тасмания, а в по-далечното,  вероятно допреди около 1 000 години и в Австралия. От раменете започват 16-18 на брой тигрови шарки, които към опашката стават все по-ярко изразени. През 1932 г, на остров Тасмания е последното потвърдено наблюдение на тилацин на свобода.  Последния екземпляр в плен е умрял на 6 септември 1936 г в зоопарк в град Хобарт. Там са направени няколко късометражни черно-бели филма на живи екземпляри от този вид. С голяма степен на вероятност видът може да се смята за безвъзвратно изчезнал. Вина за изчезването на тилацина имат най-вече фермерите, които го преследвали и убивали заради вредите, които носел на скотовъдството. Хората вярвали, че тилацинът както и кучето Динго в Австралия нападат овцете им, което впоследствие се оказало далеч от истината. Той раждал по едно малко!

8. Драконово дърво -  има 40 различни вида драконово дърво, като много от тях се култивират от хората. Растат в Африка, въпреки че няколко вида са открити и на други места. Това дърво, което е с интересна история, се среща и на територията на  Мароко, Мадейра, Кабо Верде и на пет от седемте Канарски острови. Високо и стройно, дървото има бодливи листа с бяло-зелени цветчета. Историята на това дърво датира от векове. Счита се, че в Древен Рим дървото се е използвало  като оцветител, с който са боядисвали покритията на   железните оръдия на труда. Често този оцветител е използван и като лак. Драконовото дърво  е част и от  различни гръцки митове. Най-известен е този, който разказва историята на Херкулес и Ябълките на Хесперидите . Херкулес убил стоглавия дракон  Ладон, който крадял ябълките от  Хесперидите.   Легендата гласи, че драконови дървета растат на мястото на капките кръв на дракона Ладон. Драконовото дърво в Кабо Верде се смята за застрашен вид. Въпреки това в Брава и Сантяго са изчезнали три вида. Благодарение на животните, които ядат  семената на дървото, като кози, плъхове и зайци,  изключително трудно е възстановяването на дървото като вид. Пожарите също са проблем.

9.  Карибски тюлен монах - бил единственият известен местен тюлен за Карибско море и Мексиканският залив. Това е и единственият вид тюлен, който е изчезнал само и единствено заради човека. Карибският тюлен монах бил първият бозайник, който Колумб видял в новият свят на брега на Санто Доминго през 1494 година. Намираме го в записките на Колумб при неговото второ пътуване до Америка. Колумб наредил да бъдат убити 8 от животните за храна , които той нарекъл „морски вълци”. И дал началото на едно безмислено избиване от всички европейски имигранти. Оттогава, тюлените които са били стотици хиляди, били убивани от хората заради тяхната мас, както и от рибари, които гледали на тях като конкуренти. Бил официално обявен за изчезнал вид на 6 Юни 2008 година, въпреки че последните срещи с тези тюлени били в далечната 1952 година между Хондурас и Ямайка. Като повечето истински тюлени и карибския бил убиван на сушата. Липсата на страх от човека, неагресивният, игрив и любопитен характер изключително много подпомогнали човека в убиването и изтриването на този вид от лицето на земята.

10. Пиринейският Ибекс (дива коза) има една от най-интересните истории сред изчезналите животни, тъй като бил един от първите видове върнат на земята чрез клониране, само за да изчезне отново след седем минути заради проблем с дробовете. Той живеел в Пиринеите, планинска верига в Андора, Франция и Испания. До средата на 19 век изчезнал от френските Пиринеи благодарение на бавното, но постоянно избиване на този вид. Ситуацията му била критична от началото на 20 век, когато били отчетени само 100 броя в Испания. Малко след това популацията му паднала до 40 броя и повече никога не минала това число. През 1981 година били останали 30. В края на 80-те, те били вече между 6 и 14. Последният роден в Пиринеите Ибекс, наречен Силия, издъхнал на 6 Януари 2000 година, намерен мъртъв под паднало дърво на 13 годишна възраст. Единствената компания на Силия умрял само година по-рано от старост.

11.  Корк - коркът всъщност е вид дъб. С появяването на корковите тапи идва и най-голямата заплаха за корковия дъб. Експертите твърдят, че ще изгубим корковите гори през следващото десетилетие, ако винената индустрия не открие заместител на корковите тапи. Корковите дъбове са изключителни – те могат да се „подстригват”, подобно на овцете, в продължение на много години при правилно отглеждане.

12.  Куага - Куагата е била южен подвид на равнинната зебра. Различавал се е от другите видове зебри главно защото имал райета само на главата, на врата и на предната част на тялото си. Последните свободни куаги били хванати около 1870 година. Последната куага в плен умряла на 12 Август 1883 година в Амстердамският зоопарк, където живеела от 9 Май 1876 година. Хората тогава не разбрали, че е издъхнала последната женска куага в света. Заради това объркване причинено от използването на термина куага за всяка зебра, истинската куага била ловувана до изчезване, а изчезването било осъзнато няколко години по – късно. Главната причина за изчезването е бруталното и ловуване за месо и кожа от южноафриканските фермери, които гледали на тях и като конкуренция на техният добитък (овци и кози) за зелената трева.

13. Странстващ американски гълъб - една от най-трагичните истории за изчезнали видове в по – нови времена. До преди 200 години, никой и не предполагал, че този гълъб може да изчезне. Това била най-често срещана птица в Северна Америка, ятата били многобройни, имало милиарди гълъби. Това било до момента до който, месото от гълъб било комерсиализирано и разпознато като евтина храна, особено за робите и бедните, което довело до масивна кампания по тяхното ловуване. Освен това заради многобройните птици в едно ято, те били възприемани като заплаха от фермерите. Последният странстващ американски гълъб, Марта, умрял сам в зоопарка в Синсинати на 1 Септември 1914 година.

14. Венерина мухоловка - месоядното растение може да е доста известно, но е изчезващ вид. Естественото му местообитание е завзето от хората и техните животни и става все по-трудно да го откриеш в естествената му среда! Двете листа на растението са покрити с изключително чувствителни влакънца, които усещат дори паяци и мравки.

15. Бубал Хартебийст - Въпреки че някога това животно скитало из цяла Северна Африка, митологията (гледани от древните египтяни за жертвоприношения) не била достатъчна да го спаси от европейските ловци, които започнали да ги ловуват за месо. Хората в Мароко убивали тези животни за забавление, заради което изчезнали стотици стада. Много Хартебийсти били хващани и държани живи (в Лондонския зоопарк от 1883 до 1907 година), но накрая умирали. Последната от вида била женска и умряла в Парижкия зоопарк през 1923 година.

16. Речен делфин от река Яндз (Баиджи) - Популацията на Баиджи намаляла драстично в последните десетилетия заради индустриализацията на Китай, използването на реката за риболов, транспорт и хидроенергетика. Колкото повече се развивала икономиката на Китай, толкова повече растял натиска над Баиджи. Индустриални отпадъци се изливали в реката Яндзъ. Коритото на реката било пресушавано и пълнено отново заради различни цели. Корабният транспорт се мултиплицирал, лодките станали по – големи, а рибарите започнали да използват модерни мрежи. Замърсяването пречело много на почти слепия делфин и той често се врязвал във витлата на корабите и лодките. През 70те и 80те половината от смъртните случаи на Баиджи били причинени от заплитане в риболовните мрежи. Само няколко стотин били останали до края на 70те. В края на 80те били 400. А през 1997 година, когато се провело цялостно изследване и проучване били останали само 13.  Делфинът бил обявен официално за изчезнал през 2006 година, когато експедиция обиколила цялата река в търсене на Баиджи, но него вече го нямало.

17. Червеният вълк е представител на семейство Кучеви, разпространен в източните части на Северна Америка. Той е застрашен от изчезване като чист вид поради междувидовото размножаване с койотите и вълците. Според някои тълкувания на генетичните изследвания, генетичната близост не е развита впоследствие, а червеният вълк е резултат на хибридизация между вълка и койота. За червеният вълк новината, че в природата са останали само 100 свободно живеещи животни, е добра новина. През 1980 година видът е обявен за изчезнал в диво състояние, след като последните  17 останали вълци са заловени и включени в размножителна програма в отдалечен регион на Северна Каролина. Исторически видът е обитавал югоизточната територия на Съединените Щати и сега основна опасност остава загубата на местообитания.

18. Китайският алигатор е един от най малките  представители  на разред   Крокоди, благодарение на унищожаването на местообитанията му поради засушаване на мочурливи  местности и превръщането им в обработваема земя, сега има една от най малките диви популации: останали са по малко от 130 индивида на свобода.  Преди  вида е обитавал обширни региони по поречието на река Яндзъ и нейните притоци, сега територията е свита до малък резерват.  Китайският алигатор се отглежда добре в плен и това дава надежда, че скоро може да се  основат допълнителни резервати, в които видът да бъде възстановен е естествената си среда.

19. Рибата тон е голяма мигрираща риба, срещаща се в източните части на Атлантическия океан и Средиземно море. Тя се използва изключително за храна. Ако практиката на неустойчив риболов не се промени, видът ще бъде сериозно застрашен от изчезване. Временната забрана на търговия с риба тон в световен мащаб ще позволи на популацията на вида да се възстанови. WWF окуражава ресторанти, продавачи и потребители да спрат да сервират, ядат и продават рибата, поне докато не покаже някакви видими признаци на възстановяване.

20. Полярната мечка е станала символ на едни от първите жертви на климатичните промени, погубващи местообитанията й. Те ще са уязвими на изчезване през следващия век, ако промените в климата на Арктика продължат със сегашните темпове. WWF подкрепя изследвания, които се опитват да разберат как климатичните промени оказват влияние върху белите мечки и разработването на стратегии за адаптирането им. WWF помага също и за защита на местообитанията им, като работи с правителствата и индустрията, за да намали заплахите от корабоплаването и търсенето на нефт и газ в района. Работи се и с местните хора, за да намали конфликта между тях и мечките, в районите, които си делят.

21. Bois Dentelle е изключително красиво дърво, но за съжаление съществуват само две дървета, които са с местоположение Мавриций. За разлика от всички останали, посочени дотук, този вид не е голям - дори е много малък. Цветчетата му са с формата на камбанка, а венчелистчетата приличат на  дантелени. Каква е причината? Никой не знае каква е причината, поради която Bois Dentelle е  застрашен  вид предполага се, че въпреки липсата на  комерсиална стойност, видът е на изчезване, защото ареалът на облачната гора е нарушен от навлизането на чужди видове.

22. Зелена стомничка. Още едно месоядно растение, което е пред изчезване. Всъщност то е билка и расте в Джорджия, Южна Каролина и други части на САЩ, но поради застрояването на земите растението се е превърнало в изчезващ вид и ако не бъдат взети мерки за опазването му, скоро може да изчезне напълно.

23. Тигър - нови изследвания показват, че може би има по-малко от 3200 тигъра останали в дивата природа по света. Тигрите заемат по-малко от 7% от първоначалния си ареал, който е намалял с 40% през последните десет години. Ускореното обезлесяване и широко разпространено бракониерство, са наистина сериозни заплахи. Тигрите се улавят за части от тялото им, които се използват в традиционната китайска медицина. А и кожата им е високо ценена. Освен това, покачването на морското ниво в резултат на климатичните промени заплашва част от местообитанието на тигъра в Бангладеш и други райони.

24. Гигантската панда е символът на организацията откакто е създадена през 1961 г. Има по-малко от 2500 индивида в света и те са с доста несигурно бъдеще. Горското местообитание на пандата, в планинските райони на югозападен Китай, е непрекъснато фрагментирано, създавайки малки и изолирани популации. WWF работи над проблема от 3 десетилетия, правейки проучвания, защитавайки местообитанието й най-вече помагайки на китайското правителство за създаване на програма за защита на вида и хабитата му. Пандите в природата имат бавен размножителен цикъл, а размножаването на  пандите е съпроводено с огромни затруднения. Голямата панда е един от най-застрашените видове на планетата.

25.  Кедърът  Clanwilliam, често  описван като величествено дърво, се среща в Западен Кейп – провинция на Южна Африка. Дървото е изключително високо, растежът му стига до 24 метра. Някои от видовете могат да живеят до 1000 години, но едва след 30 -та си година дават семена. Каква е причината? Подобно на много други дървета, така и  кедърът Clanwilliam е в списъка за застрашени растителни видове. Дървесината му е широко използвана, тъй като е устойчива на процесите на гниене, което я прави предпочитан материал за направата на телеграфни стълбове и мебели. Местността, в която са виреели дърветата, е била известна с честите си горски пожари. Масивното опожаряване е унищожило голям брой дървета, включително и тези, които не са били съвсем израснали. През 2000 година вследствие на пожар са били унищожени 200 хектара, покрити  с кедър Clanwilliam. През 20-век е било забранено изсичането на този вид дърво. Създаден е резерват за отглеждане и засаждане на кедър  Clanwilliam.

26. Ай-ай, наричан още мадагаскарска ръконожка, е полумаймуна единствен съвременен представител на инфраразред Ръконожкоподобни! Едва през 1860 г. станало ясно, че ай-ай всъщност е тясно специализиран вид лемур. Интересен при него е третият пръст на предните лапи. Той е силно удължен и тънък, като изсъхнал. Предназначението му е универсално, като на джобно ножче (откъдето идва името ръконожка); служи на ай-ай за лов на ларви, хранене, почистване и дори за пиене, като топва пръста си във водата, изважда го и бързо го облизва, после пак го топва, облизва и т.н. Друга особеност на ай-ай са зъбите му. Кучешки липсват, а четирите резци (по два отдолу и отгоре) са много добре развити, без корени и растат през целия му живот (като на гризач). Ай-ай е мълчаливо животно. Рядко издава звук, подобен на този, който се произвежда при триенето на две парчета метал. Когато е изплашен крещи: ррон-тзит, а не ай-ай, както мислели отначало. От хората не се страхува много и често, вместо да бяга, драска и хапе.

27. Качулат тюлен - мъжките арктически тюлени от този вид имат издута качулка на черепа. Когато са предизвикани, ядосани или просто се фукат, мъжките качулати тюлени надуват качулките си, които са с диаметър до 30 см. За съжаление заради глобалното затопляне, което причинява топенето на арктическия лед, качулатите тюлени са се превърнали в застрашен вид. Разпространени са в най-северните части на Атлантическия океан и съседните области от Северния ледовит океан, от Шпицберген до залива Сейнт Лорънс, като предпочитат дълбоководните зони далеч от сушата. Мъжките достигат дължина 2,6 m и маса 300-410 kg, а женските са по-дребни. Хранят се главно с ракообразни, крил и риба.

28. Хондураският палисандър се среща  на територията на Белиз, южната част на Мексико и Гватемала. Той фигурира в списъка за застрашени видове, тъй като  дървесината му се използва масово и в големи количества за направата на различни видове продукти. Счита се, че материалът, добит от този вид дърво, е сред най-предпочитаните.  Високото качество на материала и цветът привличат вниманието на хората. Дървесината е с червено-лилав цвят, върху който се появяват черни ивици. Хондураският палисандър е толкова уникално дърво, че много хора от цял свят желаят да притежават поне част от него. Каква е причината? Дървеният материал, добит от  Хондураски палисандър, е много ценен. Много от музикалните инструменти, като китари и други струнни инструменти, са направени именно от такъв материал. Поради устойчивостта и здравината на дървото, той  е предпочитан материал за направата на клавесини и  ксилофони. Съществуват и още множество приложения – дърворезба, покритие на шкафове, изработка на дръжки на ножове и дори  на мебели. За съжаление, дървеният материал се използва в големи количества, а не се засаждат нови видове, което води до намаляване на популацията му.  За да помогне за увеличаването на броя на този вид дърво департаментът, отговорен за горите в Белиз, формира горски резервати, в които се засажда Хондураски палисандър. 

29. Ехидните са от клас бозайници. Срещат се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ наподобяващо таралеж е покрито с дълги бодли и косми, човката и е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида. Тези животни имат много добър слух и лошо зрение, усещат всяко сътресение, имат добре развито обоняние. Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи и, за разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време (до 1 месец). Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Те поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.

30. Чилийски посум (на испански: Monito del Monte в превод малка планинска маймунка) е миниатюрен торбест бозайник и единствен съвременен представител на разред. Въпреки, че не е представител на подразред Посуми и още повече не се среща в Австралия той е наречен посум. Основната причина да бъде наричан по този начин е фактът, че видът макар и изолиран е в по-близко родство с австралийските торбести, отколкото с американските опосуми. Видът е почти застрашен. Чилийският посум е малък бозайник с размери малко по-големи от мишка. Дължината на тялото му е 83 - 130 mm, на опашката 90 - 132 mm, а теглото му е от 17 до 31 грама. Основните заплахи пред него се смятат за загубата на местообитания и фрагментацията им. През последните години числеността на чилийския посум намалява в резултат на изсичането на горите за дървен материал и замяната им с нови борови и евкалиптови насаждения. Туризмът и урбанизацията под формата изграждане на магистрали и хидроелектрически комплекси също влияят върху естествените местообитания. Не на последно място сериозна заплаха се оказва и интродукцията на сивия плъх.

31. Жълтоокият пингвин, обитаващ Нова Зенландия, е най-редкия и странен пингвин в света. Може да се гмурка на 120 метра дълбочина и предпочита да гнезди в гората, вместо на плажа. Поради изсичането на крайбрежните гори, необикновеният пингвин е застрашен от изчезване. Великолепният пингвин е най-рядкосрещания вид сред пингвини. Гнезди по южното крайбрежие на Нова Зеландия и на островите Стюард, Окланд и Кемпбел. Уникални по своето местообитание и поведение колониите на тези птици са намалели през последните 50 години заради загуба на техните местообитания. Великолепните пингвини са горски гнездящи птици. Обезлесяването по крайбрежието принуждава тези птици да търсят убежище сред високите треви, навътре в брега, където често стават жертва на кучета, котки и порове. 

32. Титан Арум - в превод „гигантски пенис”, растението не е най-голямото,  но има най-големият цвят. Също като Рафлезията, то расте в Суматра и има ужасна миризма. 

33. Moraea aristata е застрашен вид от Южна Америка, който е запазен в малки естествени находища близо до Кейп Таун. Следователно тя е от критично застрашените видове. Тази малка, изолирана популация е твърде малка, за да бъде устойчива в дългосрочен план. В дивата природа,  нейните природни опрашители са бръмбарите маймуни, но те също са в упадък в тази част. Въпреки изключителната си рядкост в природата, тя действително може лесно да се отглежда в слънчеви градини с пясъчни или глинести почви. 

34. Птицечовката е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представители на разред Еднопроходни, като видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови. Намерени са обаче фосили на близки нейни роднини, като някои от тях са класифицирани в род Птицечовки . Отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници. Гъстата, кафява космена покривка не пропуска вода и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците, а е сравнително мека и чувствителна. Живеят около 10-15 години. Имат по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. На сушата обаче е тромава и мъчноподвижна. Обитава Австралия и Тазмания, където  през  19-ти век са избивани почти до изчезване заради кожата си, но през 20 век са обявени за защитен вид. Въпреки това, те продължават да биват избивани от бракониерите.

35. Дутонгът има общи белези с морската крава и е далечен роднина на слонът. Уникалното при него е, че има разделена опашка (като при китовете), която използва за да стои изправен на нея и да държи главата си над водата. Дутонгът е заплашен от бракониерите, които ги избиват заради месото, маслото, кожата и костите. Видът е изключително застрашен!

36. Dendroseris Neriifolia - Растението е специално просто защото е останало само едно в дивата природа. Първоначално срещано в Чили, последното е открито на островът на Робинзон Крузо – дом на дузина редки, географично уникални видове на ръба на изчезването.

37. Рефлезия. Рефлезията е паразитно растение с цвят, наподобяващ плът и диаметър около 80см. Миризмата му се усеща отдалеч и трудно може да бъде сбъркана.

38. Ленивецът е от групата непълнозъби, в която влизат още мравоядът, броненосецът и ехидната. Повечето непълнозъби са изчезващи видове. Има много необикновени факти за ленивците. Всички имат три пръста, но само два нокътя. Често ловуват на групи. През по-голямата част от живота си висят по дърветата. Върху ленивците живеят повече от 600 вида бактерии, растения и животни. Необикновените създания могат да завъртат главата си на 270 градуса. Друг интересен факт е, че обичат да  пият бира. Изчезнали ленивци - до появата на човека в Новия свят през късния плеистоцен (преди около 10 000 години) в южноамериканските равнини са бродили и гигантски земни ленивци, като небезизвестния Мегатерий. Смята се, че именно хората са изтребили както гигантските ленивци, така и голяма част от американската мегафауна. Това масово изтребление обаче съвпада с настъпването на последния ледеников период и климатичните промени вероятно до голяма степен са допринесли за изчезването на гигантските ленивци. Козината на ленивеца е едно от многото чудеса на природата, наблюдавани у това странно животно. За разлика от останалите бозайници, при които козината се спуска от гърба към коремната област, при ленивците тя расте в обратната посока - от корема към гърба, тъй като тези животни прекарват по-голямата част от живота си провесени от клоните с краката нагоре. Във влажните условия на тропическите гори в козината на ленивеца се развиват и синьо-зелени водорасли - уникален пример за симбиоза между бозайник и цианобактерии. Тези водорасли осигуряват на ленивеца не само отличен камуфлаж но и някои важни хранителни вещества, които животното изблизва почиствайки козината си. Всъщност на пръв поглед занемарената козина на ленивеца сама по себе си представлява една малка екосистема приютяваща и редица непаразитиращи насекоми.

  Мегатерий (скелет) - изчезналият гигантски ленивец

39. Скоклив заек - от години скокливият заек е преписван към различни животински видове – към пустинни гризачи, катерици и дори към бодливи прасета. Сега е отделен вид и напомня както на кенгуру, така и на заек. Има къси крайници с нокти, които използва за копаене, както и много подвижни уши, които могат да се затворят, за да предпазват ушния канал. Заема много смешна позиция когато ляга: изпъва краката си напред, след което си отпуска главата и ръцете направо на земята.

40.  Snowdonia Hawkweed - Не е най-странно изглеждащото растение на земята, но пък е най-рядко срещаното.  Расте само в уелската долина на Snowdonia и то на 7 малки пътечки. През 50-те години е смятано за напълно изчезнало, докато не е забелязано отново през 2002г.

41.  Прилеп бъмбълбий - миниатюрният прилеп достига големина до едва до 2 см. Тези малки бозайници летят като колибрита и като всички прилепи предпочитат пещерите и се хранят с насекоми.  Този вид прилепи се среща в Тайланд и е един от 12-те най-застрашени от изчезване видове. Останали са по-малко от 200.

   42. Welwitschia Mirabilis - Това странно растение озадачава учените от години. Пустинното растение е открито в Южна Африка. То има само две листа, които се навиват и нагъват докато расте (обикновено живее над 1000 години) и се превръща в заплетена маса, разпростираща се на по 2 метра и повече.

43. Лесбийски гущери - тези американски, пустинни гущери се възпроизвеждат въпреки, че всички са женски. По интересен начин някои от тях симулират сексуален акт, както при обикновените гущери.  Доказано е, че по-този начин се възпроизвеждат по-успешно.

44. Хималайската мечка, още тибетска мечка или азиатска черна мечка. Разпространена в Афганистан, Хималаите (до 4000 m надм. височина), Южен и Източен Китай, Индокитай, Манджурия до Амур и Япония. Типично обитава широколистни гори, смесени гори, пустинни области. Рядко живее на височина над 3,700 m. В Хималаите живее обичайно до 3,500 m през летния сезон и зимно време слиза до територии на 1,500 m надморска височина. Понякога в Япония се срещат и на нивото на морското равнище. На ръст е по-дребна от кафявата мечка — дължина до 1,75 m, височина 0,8 m и тегло до 150 кг. Има мощно, стегнато тяло, изфинена глава, злобни очи, големи уши, развити кучешки зъби и лъскава черна козина с бял нагръдник. Хималайската мечка е силно раздразнителна и дръзка. При среща с тигър и хора влиза в двубой без колебания. В районите, където е разпространена, често се срещат хора, ужасно обезобразени от срещи с нея.

45. Дяволско цвете. Това цвете е изключително рядко и много красиво. Цветовете му достигат до 30см в диаметър и всеки цвят има лентички, които достигат до 60см дължина.

46. Сибирски тигър - Сибирският (Амурски) тигър, известен още като усурийски, амурски или манджурски, е най-едрият сред подвидовете на тигъра и същевременно най-големият представител на семейството на котките. Възрастният мъжки достига дължина над 4 m (включително опашката, чиято дължина е 70-90 cm) и тегло до 500 kg. Цветът на козината му е много по-светъл от тази на бенгалския (кралския) тигър. Сибирският тигър е разпространен на територията на Русия - Далечния Изток в при амурския край, както и в източните части на Китай. В миналото се е срещал също в Корея и Монголия. В началото на 30-те години на 20 век числеността на тигрите в Далечния Изток е паднала до няколко десетки. След активни мерки, техният ареал на разпространение е бил възстановен, а тяхната численост е достигнала 400 – 500 екземпляра. Днес има повече сибирски тигри в плен, отколкото в природата. Предполага се, че има около 300 екземпляра на свобода.

!Внимание дори затворени Сибирските тигри си остават изключително опасни!

Ø Сибирски тигър е убил пазач в зоологическа градина в западния германски град Мюнстер, след като го захапал за врата пред очите на посетителите, съобщава АФП. Пазачът, на 56-годишна възраст, работил в зоопарка от над 20 години, почиствал пасаж пред клетката на 10-годишния сибирски тигър Распутин, когато хищникът се нахвърлил върху него. Животното успяло да излезе, защото вътрешна врата не била затворена правилно.Служители на зоопарка успели да върнат тигъра обратно в клетката му, след като убил пазача с една захапване. През август 2012 г. друг пазач в зоопарк в Кьолн беше убит от сибирски тигър по същия начин, припомня АФП.

47. Иберийският рис, известен още като испански рис, е хищник от семейство Котки, който се среща само на Иберийския полуостров (Испания и Португалия). Той е вписан в Червения списък на световно застрашените видове на IUCN като критично застрашен и е най-редкият вид от семейство Котки. Храни се предимно с гризачи, птици и риби. В момента са останали само около 100 представители на вида, само 25 от които са женски в репродуктивна възраст. На външен вид иберийският рис прилича на всички други видове рисове - той е с къса опашка, стръкчета косми на ушите и кичури козина под брадичката. До края на 19 век иберийските рисове са населявали равномерно целия Иберийски полуостров, но днес разпространението му е ограничено до две местообитания - в две области на южната испанска провинция Андалусия. През 1960 г. са записани около 4000 представителя, а днес една част от вида се отглежда при изкуствени условия, за да бъде пуснат на свобода и да се възстанови популацията им.

48. Безйболно растение - изключително известното домашно растение на практика е изчезнало в дивата природа, поради унищожението на ареалът му. Сокът му е отровен, но е чудесна украса за дворът ви.

49. Тамарау е вид воден бивол, който населява само остров Миндоро, който се намира в Тихия океан и е четвъртият по площ остров на Филипините. Този ендемичен вид е много едър – възрастните индивиди тежат между 200 и 300 килограма. Заради лова и намаляването на ареала на живеене, популацията е намалява драстично – през 19 век тя наброява около 10 хиляди животни, а през 1975 г. от тях остават едва 120. През 1987 г. тя нараства до 370 индивида, а през 2004 г. е вписан като застрашен вид. Днес броят на тамарау не надвишава 300.

50. Слонските костенурки, обитаващи Галапагоските острови в Тихия океан, са известни като най-големите живи костенурки на Земята. Възрастните достигат тегло над 200 килограма и дължина повече от 1.20 метра.  Въпреки не е известна точната средна продължителност на живота им, според учените тя може да надвиши 200 години. Регистрирана е костенурка, живяла 176 години – костенурката, наречена Хариет, вероятно прибрана от Чарлз Дарвин и живяла в Австралийската зоологическа градина в Куинслeнд, която умира през 2006 г. Дълголетието на тези животни се обяснява със забавения им ритъм на живот. Те се хранят с кактуси, листа и цветове на растения, както и с паднали от дърветата плодове.  Когато островите са открити, тук живеят около 250 000 костенурки. Днес са останали около 15 000 според оценки на Фондация „Чарлз Дарвин“.

51.  Острокозинест заек (Асамски заек). Макар зайците да са познати с отличните си способности да се размножават светкавично, ето че в този списък попада и един от видовете зайци. Този вид обаче, макар да е от семейство Зайци, спада към особената група древни зайци Пенталагини. Това са предимно дребни животни със закръглели къси уши и къси крака, като тяхна особеност са  недостатъчно развитите им задни крака. Сивата им или кафеникава козина е доста твърда, а у някои видове дори четинеста, затова ги наричат още четинести зайци. Някога те са били широко разпространени по цялата дължина на Хималаите, от Индия, до Непал и Пакистан. Днес броят им е намалял значително, най-вече заради стесняване на ареала на живеене и болести. Четинестите зайци се хранят с дървесна кора, корени на трева, филизи и семена. През 1964 г. се смятало, че видът е изчезнал, докато е бил засечен индивид от него през 1966 г. През 2001 г. броя на зайците е към 110, но този брой трудно ще нарасне, заради странното поведение на индивидите, държани в плен.

52. Боабаб - типичен за екваториална Африка и Индия, както и покриващи по-голямата част от Мадагаскар, боабабът е почти изчезнал. Дървото няма листа през девет месеца от годината и събира вода в стъблото си, подобно на камила. Хората живеят в основата му, а плодовете му  се наричат маймунски плод и стават за ядене. Ако сте гледали  "Цар Лъв'', значи сте виждали  баобаб. Това е същото дърво, върху което живее мандрилът  Рафики. Африканският баобаб е също защитен вид, който има дълга история. Счита  се, че някои от дърветата, които  съществуват и до днес, са на най-малко 1000 години. Африканският баобаб вирее на територията на Курдуфан и  Дарфур и достига до височина 24 метра. Стъблото на баобаба е много голямо и широко, диаметърът му достига до 27 метра. Африканският баобаб е  застрашен по много причини. От една страна, сушите, които са характерни за този район, са приспособили дървото да не разполага с голямо количество вода, която е от съществено значение за правилния му растеж и развитие. Също така  тези дървета често са изсичани от местното население, което ги използва за масивни съдове, които побират голямо количество вода  (около  8994 литра) , която им е нужна в ежедневието. Плодът му се използва за направата на овесена каша, а  листата -  за салата. Част от  семената  са  изядени от слоновете.

53. Националният парк на Индонезия „Ujung Kulon” на остров Ява е единственото място, където могат да се видят явайски носорози.

54. Това е най-редкият вид зайци в света, който е забелязван само два пъти за повече от век. Местните дори не знаели за съществуването му. Смята се, че е почти изчезнал. (Има само няколко снимки на това изключително рядко срещано животно.)

55.Саола - наричано еднорог, въпреки двата си рога, това чифтокопитно животно е считано за едно от най-редките животни в света през последните десет години. Saola са най-потайните обитатели на планетата, което ги прави изключително трудно уловими с камера. Живеят в горите в провинция Bolikhamxay, Виетнам и може би на Лаос. Комисията за защита на изчезващите видове (IUCN) и Организацията за опазване на дивата природа (WCS) предупреждават за изчезването на Saola поради лошото управление на резервата както и заради засиления лов в последните 5 години в горите във Виетнам!

56. Снежен леопард известен още като Барс е едър хищник от семейство Котки,  разпространен високо в планините на Средна Азия. През зимата петнистата му козина става по-светла - по този начин животното се слива с мръсния сняг. През лятото цветът потъмнява и така леопардът става трудно забележим на фона на сивите скали. Барсът е изключително пъргав. За да улови яребица или фазан, може да направи скок с дължина до 15 метра. В семейство Котки той е шампионът на висок скок!

57. Димният леопард, известен още като опушен леопард, е хищник от семейство Котки със средни размери разпространен в джунглите на Югоизточна Азия и приспособен за живот изключително по дърветата. Обезлесяването в Югоизточна Азия и ловът му (поради употреба в китайската традиционна медицина, както и интерес към красивата му козина) са основни причини за драстичното намаляване на представителите на този животински вид, превърнали го в изключително рядък. През 2008-а год. е включен в Червената книга, като "Уязвим вид". През 2001-а год. екип от зоолози се наемат със задачата да търсят негови представители на територията на Тайван, но въпреки усилията през годините, през 2013-а обявяват че видът там вероятно е вече изчезнал, тъй като не е намерен нито един екземпляр.

58. Амурският леопард е хищен бозайник, подвид на леопарда, един от най-редките представители на семейство Котки с около 40 екземпляра в дивата природа.  Местообитанието му е в планински райони на тайгата и гори в умерения климатичен пояс в Далечния Изток близо до брега на Японско море в граничен район, където се срещат три държави – Русия, Китай и Северна Корея. Ареалът на амурския леопард е най-северно разположеният от другите леопарди (в миналото е срещан и на север от 45-тия паралел). В началото на XX век, се е простирал върху обширни райони от четири съвременни държави, но днес е сведен до съвсем малък участък с площ, приблизително два пъти по-голяма от Люксембург. Затова Международният съюз за защита на природата приема амурския леопард за критично застрашен вид с висок риск от изчезване.

почти пълните списъци с застрашени видове от официален източник

Изчезващи и застрашени животни от България

Запозната съм, че има доста много и много видове застрашени растения и животни но аз просто исках да ви дам пример и да ви накарам да се замислите за съдбата на сладките животинки и растенията които дори не могат да говорят защото ако на вас ви се даде избор съм сигурна, че бихте избрали да съществувате! И нещо от мен от проект в 10-ти клас.. 

 Лек неделен ден ви пожелавам!