Царско БЕЗ-главие! Събота и Неделя 4-ти

Мистерия № 1 – Замъкът?

Кораловият замък е каменна структура. Замъкът е създаден от ексцентричния латвийски емигрант Едуард Лийдскалнин, който бил изоставен от своята любима -шестнадесетгодишната Агнес в деня на тяхната сватба и решил по този начин да увековечи своята изгубена любов. Едуард е изграждал замъка над 28 години. Той започва изграждането му през 1920 г. и продължил упорито да работи за своята каменна мечта до последните си дни през 1951 г. За мнозина самото построяване е загадка при положение, че го е строил сам, без никаква помощ и без използването на модерни строителни съоръжаения. Разказват, че високият 153 см. и тежащ едва 45 кг. Едвард градил храма на своята любов през нощта, а и регионът по това време бил слабо населен, така че никой не успял да разбере как точно го е градил. Почти всички изследователи на уникалната сграда, недоумяват как един толкова слаб физически мъж, само със своите две ръце, е успял да построи сграда при това, използвайки толкова масивни каменни блокове, надхвърлящи десетки тонове. Обявяват го за една от загадките на нашето съвремие. От откриването си през 1923 година до днес са се разказвали какви ли не истории за това как Едуард построил своя замък. Някои твърдят, че е предизвиквал левитацията  на камъните като пеел. Други изказват предположения, че Едуард имал тайни познания за магнетизма. Основите на кораловия замък се състоят от 1, 100 тона камъни, вградени в конструкцията във вид на стени, стенни графики, кула и каменна мебелировка. Въпреки че е известен като кораловия замък, материалът, от който е направен е  оолит – утаечна скала, съставена от малки сферични зрънца от концентрично утаен карбонат, който може да съдържа мидени черупки и корали. Интересното при кораловия замък е, че  каменните блокове са скрепени без използването на никакъв хоросан. Те са поставени един върху друг, като е използвана собствената им тежест, така че да се поддържат един друг. Майсторството, с което е направено разположението им, е повече от изумително, тъй като на практика, между отделните каменни плочи няма разстояние, през което дори да проникват слънчевите лъчи. Високите осем фута вертикални колони, които ограждат замъка, са с еднаква височина. Въпреки няколкото десетилетия, които са изминали от построяването им, ураганът Андрю през 1992 година , който е определен като категория 5 и който помита всичко в региона, не успява да ги премести. Това са части от мебелировката на замъка:

Тронът 

Масата във формата на сърце

Ваната

Кулата

Фонтанът - в него, ако желаете, хвърляте паричка и си пожелавате нещо.

Слънчевият часовник

Кладенецът

Табелата – „Ще видите необичайни постижения“

С малки изключения почти всичко в замъка е изградено от единични каменни късове, тежащи около 15 тона всеки. Най-тежкият е цели 30 тона, а най- високи са два монолита – всеки с височина от 7,6 метра. Тежащата 9 тона въртяща се врата и е едно от най-удивителните приспособления. Тя била толкова добре нивелирана, че дори и дете с леко побутване, можело да я отвори. Магичната врата продължава да се отваря до 1986 г., когато внезапно спира. Екип от инженери се опитва да разгадае механизма й, а за демонтирането й са били нужни шестима мъже и 50-тонов кран. Едва след като вратата бива отстранена, инженерите разкриват тайния механизъм, който Едуард е използвал, за да балансира деветтонния каменен блок. Едуард пробил дупка от върха до основата на високият осем фута каменен блок, без да използва каквото и да е било електрическо оборудване и поставил вътре метален прът. Каменният блок се държал на стар метален лост, който бил ръждясал и което било причината вратата да спре да се отваря. След като лостът бил подменен, вратата заработила отново. През 2005 г. механизмът отново спира да работи и отново е поправен, макар никога да не си връща първоначалната лекота, с която вратата се движела:

Снимка от замъка:

Снимки през ноща на замъка:

Мистерия № 2 – Странни факти

Една от най-известните картини е "Плачещото момче" на испанския художник Джовани Браголина. Историята на тази картина започва с желанието на художника да нарисува плачешто момче. Като модел, той използва собственото си дете. Но... момчето не може да плаче по поръчка, а трябва... Тогава бащата Джовани, знаейки за неистовия страх на сина си от огън, започнал да пали клечки кибрит пред лицето на детето. Така постигал необходимия ефект жертвайки нервите и здравето на сина си. Веднъж, доведеното до истерия момче не издържало и изкрещяло на баща си: "Нека ти да изгориш". Не след дълго проклятието се сбъднало. След две седмици момчето умряло от пневмония, а скоро след това бащата изгорял в пожара на собствения си дом. През 1985 година в Северна Англия се случили серийни пожари на къщи. Имало и жертви.Оказало се, че тези домове са притежавали репродукция на картината "Плачещото момче". Странното е, че от пожарите са останали незасегнати само тези евтини репродукции. И до днес тази лоша слава преследва картината, чийто оригинал не е открит.

Друг шедьовър "Венера с огледалото" на Веласкес, също се радва на лоша слава. Всеки, който е притежавал картината е пострадал по някакъв начин - разоряване, насилствена смърт... Дори музеите не искали да я включват в основните си композиции и тя непрекъснато е сменяла местонахождението си. сега е притежание на Националната галерия в Лондон. През 1914 год.е прорязана с нож от суфражетката Мери Ричардсън, която по-късно признава, че била раздразнена от погледите на мъжете към голото женско тяло, признато за най-съвършеното голо тяло на 17 век.

Знаменитата "Джоконда" на Леонардо да Винчи буди не само възхищение, но и страх. Тя принадлежи към най-известните портрети в света, които имат отрицателно въздействие върху гледащият. Известен е случаят с писателя Стендал, който паднал в несвяст през времето, когато се любувал на шедьовъра. Регистрирани са стотици случаи на припаднали любители на картината - загадка.

Известната картина на Василий Перов "Тройка" също с свързана със смъртта на модела - малко момче на име Вася. Перов търсил дете за модел и тогава срещнал жена със сина си - 12 годишно момченце с руси коси. Вася бил утешителна надежда  за майка си, която погребала съпруга си и другите деца. В началото тя не се съгласявала детето да позира на живописеца, но по-късно се съгласила. След завършването на картината, момчето умира... Бедната майка ходила при Перов и го молила да й подари картината, но тя вече висяла в Третяковската галерия. Художникът нарисувал портрет на Вася специално за скърбящата майка.

Мистерия № 3 - колекция от смъртни случаи, нещастни инциденти и паранормални явления, съпровождащи появата на трите части на "Полтъргайст"

Ø B края на януари 2010 г. в болница в Лос Анджелис след сърдечен пристъп умира Зелда Рубинщайн. Актрисата се е снимала в повече от 40 холивудски филми, както и в няколко сериала. Но повечето от зрителите са я запомнили, благодарение на ролята й на медиума Тангина от знаменития филм "Полтъргайст".

Ø Стивън Спилбърг решил да се захване със сценария за филма след истински кошмар, който преживял в собствения си дом, който бил принуден да напусне след "запознанство" с призрак.

Ø Да "романизира" сценария  получил писателят Джеймс Кан. Докато пишел фразата: "Чу се гръм и ярка мълния разсече нощното небе", на улицата действително се разнесъл гръм, а в дома му паднала истинска мълния. От нейния удар отоплителният уред, намиращ се зад гърба на Кан, се разлетял на парчета. Най-голямото от тях се забило в тялото му. Няколко месеца след този инцидент Кан прекарал в клиника. Прикован за болничното легло, той разсъждавал за нелепото съвпадение.

Ø Следващото "съвпадение", когато Спилбърг, предложил режисьорския стол на Тоуб Хупър. Хупър още от младежка възраст той твърдо вярвал в съществуването на полтъргайстите. След смъртта на баща му в неговия дом в продължение на няколко седмици се разнасяли силни потропвания по стената, вратите сами се отваряли и затваряли, във въздуха летяли различни предмети.

Ø В хода на снимките по щастлива случайност едва не загива младият актьор Оливър Робинс. В сцената с клоуна, когато играчката го напада и започва да го души, в сюблимния момент нещо в механизма се поврежда и роботът действително стисва Оливър за гушата, при което той започва да се задушава. Спилбърг и Хупър отбелязват майсторската "игра" на момчето, което даже започва да посинява. В един момент те осъзнават, че актьорът губи съзнание. Спилбърг се хвърля върху играчката и буквално измъква жертвата от лапите на смъртта. От невръстна възраст Оливър имал коулрофобия (страх от клоуни). След този инцидент вече бил убеден, че има защо.

Ø На 30 октомври 1982 г. 22-годишната Доминик Дън репетира сцени от филма в дома си  в Лос Анджелис . Помага й актьорът Дейвид Пакър. За да се вживеят по-добре в сюжета, произнасят репликите на фона на саундтрака на първия "Полтъргайст". В това време пристига приятелят на актрисата. Доминик отдавна иска да скъса с него. Избухва скандал. Двамата си крещят един на друг на улицата. За да заглуши крясъците им, Дейвид пуска музиката да дъни до дупка. И така не чува виковете за помощ на Доминик, която е удушена от приятеля си на фона на страшната музика на "Полтъргайст".По стечение на обстоятелствата продуцентите обявяват, че започват снимките на "Полтъргайст 2. Смъртта на актрисата отлага за известно време проекта.

Ø Във втората част на филма един от основните герои е призракът на Преподобния Кейн, който иска на всяка цена да заведе Керъл Ан "от другата страна". Актьорът, който играе демона - Джулиан Бек, почива по време на снимките от рак на стомаха. Диагнозата му е била поставена веднага след приключването на заснемането на първия филм. След смъртта му се налага да бъде заместен от изкуствен двойник, който дизайнерите създават.

Ø Преди началото на снимките, по време на фотосесията, лицето на актрисата Зелда Рубинщайн на една от фотографиите се оказва наполовина засенчено. Със снимките се занимава професионален фотограф. Към апаратурата също не може да има претенции.  Оказва се, че точно по времето, когато фотографът е направил въпросната снимка, е починала майката на Зелда.

Ø Към оня свят се отправя и 53-годишният Уил Симпсън, изиграл във втория "Полтъргайст" индианския шаман Тейлър. Той почива от бъбречна недостатъчност след сърдечна операция.

Ø В процеса на снимките пламъци избухват в един от павилионите. По време на гасенето на пожара сериозно пострадали са няколко технически сътрудници, които са откарани в болницата с тежки изгаряния.

Ø 12-годишната Хедър О'Рурк, главна героиня и в трите части. През 1988 г. тя е откарана в болница в Сан Диего, където откриват, че има вроден сърдечен порок. И никой в семейството не е предполагал това.

Ø на 4 януари 2004 г. от Сарком на Юинг почива режисьора на втория "Полтъргайст" Браян Гибсън. Според статистиката това заболяване се развива в детска и юношеска възраст. Гибсън умира от него на 59 години.

Ø На 1 април 2009 г. в Остин, щата Тексас, е убит Луи Периман. Крадец нахлува в дома му, като очаква, че там няма никой. Изненадан от присъствието на актьора, му разцепва главата с брадва.

Ø Джобет Уилямс, която играе ролята на майката в семейство Фрийлинг всеки път, когато се връщала от снимки, установявала, че картините в дома й са закачени накриво, а понякога даже били паднали на земята. Актрисата слагала ред и на следващата вечер отново сварвала жилището си по същия начин. При това в периодите, когато се снимала в други филми, картините се "държали" прилично.

Ø Актрисата първа заявява в интервю, че проклятието над "Полтъргайст" е надвиснало вероятно заради това, че в качеството на реквизит във филма са били използвани истински скелети на реално живяли някога хора. На някой от техническия екип му хрумнала идеята, че истинските кости ще излязат по-евтино от пластмасовите, и договорили да ги наемат от медицински колеж.

Ø Крейг Нилсън, който в два от филмите изпълнява ролята на бащата Стив Фрийлинг, разказва, че по време на снимките в пещерата в "Полтъргайст 2" апаратурата започнала да се държи много странно. Всички усещали някакво невидимо чуждо присъствие.