Царско БЕЗ-главие, Неделя 5-та!
новите СЕДЕМ ЧУДЕСА НА СВЕТА
и тяхната история
Новите седем чудеса
на света са съвременна алтернатива на Седемте чудеса на Античния свят.
Кампанията е организирана от швейцарската корпорация New Open World
Corporation. Финалният списък е представeн на 7 юли 2007 в Лисабон, Португалия.
Гласуването е приключено на 6 юли 2007. Изборът е направен чрез гласове
подадени през телефон или в интернет.В гласуването вземат участие над 100 млн.
души от целия свят.
Победителите:
Другите претенденти:
1.
Египетските пирамиди
2.
Акрополът в Атина
3.
храмът (църква, после джамия) "Света София"
в Истанбул
4.
Кремъл и катедралата "Василий Блажени" в
Москва
5.
замъкът "Нойшванщайн" в Германия
6.
Айфеловата кула в Париж
7.
каменните фигури Стоунхендж във Великобритания
8.
храмовете Ангкор Ват в Камбоджа
9.
дворецът Алхамбра в Гранада
10. храмът
"Киомизу" в Япония
11. Статуята
на Свободата в Ню Йорк
12. операта
в Сидни, Австралия
13. древният
град Тимбукту
14. каменните
статуи на Великденските острови в Чили
Великата
китайска стена
Великата китайска стена е отбранително
съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си
част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници
на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с
Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се
оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени
творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи
"Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна
стена". Стената започва да се строи още през 7 век пр.н.е. в епохата
на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече
от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се
създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат
династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Началото се
поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 7-ми в.пр.н.е., като контрамярка
срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст
голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени
планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена
се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства
започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от
друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50
км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите
на отделните царства. Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по
време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена. Основният материал за изграждането на стената
е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините
направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На
Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък.
Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е
замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през
стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу
нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била.
По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и
дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На
равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна
играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност,
войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо
време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай
стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват
провизии.Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така
добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената,
широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е
направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в
земята. Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6700 км, като стената
на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в
по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни
валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м3 пръст
и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се
използва за построяването на стена с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще
обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега
участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под
земята.
Петра,
Йордания
Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е
в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която
се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на
Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. На 6 декември
1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно
наследство. Според библейските текстове областта на Петра е населена от
хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се
споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6
век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния
период той става известен с гръцкото име Петра („скала“). С упадъка на
държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на
набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е.
- 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям
елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9
пр.н.е. - 40). През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на
набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава
да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и
християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През
131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи
значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към
Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и
строителството на монументални обществени сгради е прекратено. Част от
Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време
на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и
остава под контрола на кръстоносците до 1189.
Христос
Спасител, Бразилия
|
Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града
Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена
е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на
климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията
на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в
емблематична забележителност на града. Като всички останали чудеса по света,
тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де
Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените
ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да
стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен
маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море,
далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.
 
Мачу Пикчу, Перу
|
Мачу Пикчу се намира в
Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на
Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям
комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците,
обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части.
Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за
религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът
на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на
свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на
инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето
върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в
североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради
са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били
най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до
многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по
време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били
идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че
жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и
скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на
инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и
археологически тълкувания. Американският археолог Хирам Бингъм открива
древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет
Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините,
по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма
част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него
Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко
и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след
проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата
позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна
хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била
използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на
Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените,
изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници,
наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са
изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. Дори и днес
никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели
да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик,
необходими за издигането на града.
 |
Чичен Итца,
Мексико
|
Когато европейците
най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на
очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни
съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на
тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките. Много от най-забележимите обекти в Мексико
са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха
с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от
тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в
региона, издигнал Чичен Итца. Към 600-та година Чичен Итца се превърнал в
град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се
наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и
толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали
руини. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60
колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове,
с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса
на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена
на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на
човешките жертвопринушения глави. Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте
подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма,
посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на
толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или
Кетцалкоатл.
   |
Колизеум - Рим,
Италия
Колизеумът (на латински
Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен
Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит. Той се издига в Рим,
близо до двореца на Нерон. Името
Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов
колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е
превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща
слънчева корона. Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни
съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за
сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата
част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена
изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира част предвидена
за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, е
разделено на три подчасти. Най-ниската е за богати граждани, докато
най-високата – за бедни. Третата, дървена част е най-горе, построена от Домициан,
пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане изградени
изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан.
   |
Тадж
Махал, Индия
Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан
за любимата му жена Мумтаз Махал. Още като млад принц Кхуррам, третият син на
император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с
която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името
Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал
(възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови
военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания
през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на
неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур,
строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана
голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е
избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души
работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла
Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски
ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти. Комплексът Тадж Махал е
дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство
освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости.
Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е
гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на
портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро,
като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети.
Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за
целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на
комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който
според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната
градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни
канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения
във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета
(символ на живота). В каналите разделящи градината учените преполагат че са
живяли различни видове риби.
Коментари
Публикуване на коментар