Царско БЕЗ-главие, Събота 5-та!

СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА

и тяхната история

Седемте чудеса на света (или Седемте чудеса на Древния свят) е известен списък от най-известните забележителности, плод на античната култура. Седемте чудеса, които ние познаваме за първи път са написани и оценени, като най-великите човешки творения, от Антипатър от Сидон, който е бил главен библиотекар в Александрийската библиотека. Малко известен факт е, че това което ние наричаме сега "чудеса" в първия списък се наричат гледки!

Чудо ПЪРВО- Египетските пирамиди

Най-голямата пирамида в Египет е построена от фараон Хуфу, или на гръцки Хеопс, живял през XXVIII в. пр. Хр. Височината й е 147 метра (поради срутване днес тя е 137 метра), а всяка от стените й е 233 метра. За да бъде обиколена пирамидата на Хеопс, трябва да се измине почти 1 км. Учените са изчислили, че за да бъде посторена пирамидата са били нужни 2 300 000 огромни блока варовик, всеки от които бил с тегло 2 тона. Тези блокове са така грижливо изгладени и притъкмени един към друг, че в процепа между два камъка не може да се провре острието на нож. По означените по варовиковата скала очертания, работниците издълбавали дълбоки бразди, в които забивали сухо дърво. След това заливали процепа с вода, под действието, на която дървото набъбвало и откъртвало отломък от скалата. С въжета от папирус извличали отломъка от каменоломните. След това идвал ред на каменоделците, които оглаждали камъка на място. Древните строители не са използвали разтвори за спояване на къмъните - те прилепвали плътно една към друга под силата на тежестта си. Когато градежът на пирамидата привършил, тя била облицована с полирани гранитни плочи. Според Херодот строежът на Хеопсовата пирамида продължил 20 години. През три месеца сменяли работниците, които достигали до 100 000 души. Втората по големина пирамида и тази на фараон Хефър (Хефрен) Тя е с 8 метра по-ниска от Хеопсовата. Останалите, около 70 пирамида, са с много по-ниски размери. Недалеч от пирамидана на Хефрен се намира статуята на знаменития сфинкс. Днес лицето му е пропукано, а носът и брадичкато отчупени. Арабите обезобразили статуята, защото вярвали, че в изображениеята на древните египтяни живят зли духове. Те го наричали дори баща на ужаса.

 Чудо ВТОРО - Висящите грaдини но Семирамида

Висящите градини са били построени в двореца на цар Навуходоносор (604-562 пр. Хр) Те били създадени от вавилонския цар за неговата любима жена, мидийската принцеса, която тъгувала за прохладата и сянката на родните планини. Висящите градини представлявали четири етажна пирамида. Четирите платформи били поддържани от колонии,високи около 27 м. Най-долната била с формата на неправилен четириъгълник, най-голямата страна била дълга 42 м , а най-малката - 34м. Височината на етажите давала достатъчно светлина за растенията.  Пирамидата напомняла вечно цъфтящ зелен хълм. Всяка тераса представлявала самостоятелна градина, но все пак всички тераси образували едно цяло.По външния край растяли пълзящи растения и лиани,които минавали от тераса на тераса и така се обединили всички градини в единен ансамбъл дървета, храсти, бордюри и алеи с цветя. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат, като въртели голямо водоподемно колело с кожени ведра.   Във вътрешността на една от колоните имало тръби , по които водата  се изкачвала денонощно на най-горните етажи и оттам се стичала като ручеи и малки водопади, напоявала растенията на по-долните етажи. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепосните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър. Сред своя аромат и сянка те били истинско чудо в безлесната и равна Вавилония. След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята.

 Чудо ТРЕТО - Храмът на Артемида в Ефес

Първият храм на богинята Артемида е бил построен около 800г.пр.н.е  близо до реката в Ефес.Той бил един от най-големите и най-сложните храмове на античността. Целият бил покрит с мрамор,а покривът му бил дървен и покрит с керемиди.Проектиран от архитекта Керсифрон и неговия син Метагенес, храмът във вътрешната си част се състои от две редици с не по-малко от 106 колони, всяка от които е висока между 40 и 60 м. Основите на храма са приблизително 200 на 400 м. Този най-ранен храм  е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 г.пр.н.е. Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Той го проектирал с високи каменни колони. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати. И този храм не издържал дълго. През 550г.пр.н.е. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът секазвал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до  356г.пр.н.е., когато бил подпален от Херострат. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза  Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Гражданите на Ефес били толкова ужасени, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер бил роден и Александър Велики.        Скоро след това започнал строежът на новият храм . Архитект бил Скопас Пароски,  един от най-известните скулптори на времето си. Ефес бил от най-големите градове в Мала Азия по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. И този храм бил построен на същото блатисто място, както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Според Плиний (римски историк) дължината на храма е 148 на 79 метра. Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 метра. Построяването отнело около 120години. През 333г.пр.н.е. Александър Велики е дошъл в Ефес, а храмът все още се е строял.  Той предложил да финансира построяването, ако след това неговото име бъде увековечено като строител на храма. Гражданите не искали името на Александър да стои на храма им. Храмът бил разрушен през 262 г. от н.е. от готите.Римския  императот Константин І Велики възстановил града , но  отказал да възстанови храма , защото бил  християнин и не се вълнувал от езически храмове. Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато.

Чудо ЧЕТВЪРТО - Статуята на Зевс в Олимпия

Главната светиня на Олимпия бил храмът на Зевс със статуята на върховния бог, създадена от Фидий. Тя достигала 17 метра. Храмът бил 64 м на дължина и 28 м на широчина. Височината на вътрешното помещение била 20 м. Статуята на Зевс била в самия храм, и създавала впечетление ,че ако Зевс стане ще разруши тавана. В основата си фигурата била изрязана от дърво, а върху тези части от тялото, които според намеренията на склуптора остовали голи, поставили тънки пластинки от слонова кост. Частите на статуята, загънати от наметалото, били покрити със злато. От злато и слонова кост бил направен и тронът на Зевс. Краката на бащата на боговете били обути със златни сандали и почивали на малка скамейка, украсена със златни лъвове. В дясната си ръка държал златнастатуя около 5м на богинята на победата Нике, а в лявата-скиптър. При краката на Зевс имало надпис: "Атинянинът Фидий, син на Хармид, ме създаде." Статуята на Зевс загинала по време на пожар в двореца на император Теодосий II, през V в. пр. Хр, по заповед, на когото била пренесена от Олимпия в Константинопол. Запазило се само едно описание и едно изображение върху монети и това дава възможност на съвременните художници да я възпризведат. Статуята на Зевс олимпийски е единственото от Седемте чудеса на Античния свят , което е било на европейска земя.

 Чудо ПЕТО - Халикарнаският мавзолей

Най-много пътешественици привличала прославената гробница на цар Мавзол, умрял около 353г. пр. Хр. Строежът на гробницата бил започнат още, когато Мавзол бил жив. След смъртта му царица Артемизия, продължила изграждането й. Мавзолеят бил замислен като гробница и същевременно като храм, в който след смъртта на царя трябвало да му отдават божествени почити.  Били извикани най-добрите архитекти за времето - Питей и Сатир и склуптурите Леохар, Скопас, Бриаксид и Тимотей. Архитектите замислили гробницата като голямо правоъгълно здание, широко 66 метра и дълго около 77 метра. Височината му била 46 метра и били оформени три части (етажа). Първият, бил покрит с бял мрамор и служел за гробница. В него имало също мраморни релефи, които опасвали като лента сградата. Била изобразена амазонимахия - легендарната битка на гърците с амазонките. За покрив на мавзолея служела стъпаловидна пирамида. В пространството между колоноите стоели мраморни лъвове. Изобразена била мраморна колестица, впрегната с 4 коня, в коята се намирали фигурите на Мавзол и Артемизия. За мавзолея било отредено място на една от най-хубавите улици на града, изкачваща се над пазарния площад. По замисъл гробницата трябвало да бъде главното украшение на града.Смъртта на цар Мавзал ускорила работата по мавзолея, но и царица Артемизия умряла, без да дочака неговото завършване. Синът им продължил строежа на гробницата. Саркафазите на царя и царицата, направени от лехнийски мрамор се намирали на първия етаж. Мавзолеят бил завършен напълна при внука на Мавзол, но той вече бил известет на целия гръцки свят. Мавзолеят се издигал с цялото си величие до XV век, въпреки че животът отдавна бил напуснал Халикарнас. Той просъществувал докъм 1800 година, пощаден от пожари и земетресения. Но рицарите не го пощадили. Като завзели Мала Азия, те построили замък на Св. Петър, използвайки части от мавзолея, статуи и плочи с релефи. След като турците изгонили рицарите, на мястото на замъка, възникнала турската крепост Будрун, чийто строителен материал отново били мраморните плочи на гробницата.

Чудо ШЕСТО - Родоският колос

Намира се  на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от 34 метра и е била най-високата статуя в древността. Статуята дело на Харес от Линдосе започната 292г. пр.н.е. и е завършена в 285г. пр.н.е.. В древността колоси се наричали статуите, чиято височина била много по-голяма от човешкия ръст. Издигането на статуята било възложено на скруптора Харес, родом от град Линд. За строежа на статуята той използвал тънки листове бронз. Най-напред на мястото на бъдещата статуя бил положен постаментът. Дълбоко в него укрепили каменни стълбове. Статуята издигали постепенно, като я издигали и монтирали на части. . Но бронзовият гигант просъществувал само 56 години. През 222 г. пр. Хр. Родос пострадал от земетресение. Опитали се да дигнат колоса, но не успяли. Останките му лежали на земята повече от 1000 години, до 977 година, когато били продадени на търговец. Запазено е известие, че за да ги отнесе, той ги натоварил на 900 камили.

Чудо СЕДМО - Александрийският фар

За да се направи безопасно влизането в пристанищата на Александрия, било решено в източната покрайнина на остров Фарос да се построи фар. През 258 г. пр. Хр съединили острова с брега чрез изкуствено насипан провлак. Дължината на правлака била около три четвърти километра. Строителството на фара било възложено на Сосрат Книдски. Постройката била завършена през 280 г. пр. Хр. Представлявала триетажна кула, висока 120 метра. Долният етаж имал квадратна форма к с площ 8,5 м², като дължината на всяка стена била 30.5 метра. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света.  Първият етаж е бил висок 57,7 м. И бил от големи варовикови плочи. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма облицована с мрамор, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м.  Стените на кулата били облицовани с бял мрамор, а на върха й горял страхотен огън, отражението от който било пренасяно надалече, благодарение на сложна система от огледала. Горивото за огъня се доставяло по винтообразна стълба, която минавала във вътрешността на двата долни етажа. Стълбата била талкова удобна, че всички горивни материали се докарвали до фенера на фара, натоварени на магарета.Фарът служел и за крепост. В него се намирал гарнизон. В подземната част на кулата се пазела цистерна с вода за пиене при случай на обсада. В същото време фарът бил и наблюдателен пункт - остроумната система от металически огледала позволявала да се води наблюдение от върха на кулата на морското пространство и да се откриват неприятелските кораби преди те да се появят близо да града. Бронзови статуи украсявали осмостенната кула, като някои от тях служели за ветропоказатели.
Това удивително съоръжение просъществувало да XIV век, тогава, в много разрушен вид, височината му била не повече от 30 метра. През XIV фарът окончателно рухнал от земетресение. Останки от основите на фара се пазят и до наши дни, но за археолозите, те са съвсем недостъпни, поради факта, че са вградени в средновековна крепост, сега египетско военно укрепление.

Чудесата на света, изброени в реда на тяхното създаване.

1        Египетски пирамиди (2575- 2465 пр.н.е.) Това са пирамидите на фараоните Хуфу (Хеопс), Хефрен и Микерин. Намират се в Гиза, Египет.

2        Висящи градини на Вавилон (8-6 век пр.н.е.). Построени са от Навуходоносор. Областта се намира в днешен Ирак.

3        Статуя на Зевс Олимпийски (430 пр.н.е.). Построена от древногръцкия скулптор Фидий.

4        Храм на Артемида в Ефес (550 пр.н.е.). Построен по заповед на цар Крез. Намира се в днешен Ефес в Турция.

5        Мавзолей в Халикарнас (353-351 пр.н.е.). Гробница на цар Мавзол - владетеля на Кария. Намира се в Халикарнас, град Бодрум в днешна Турция.

6        Родоски колос (292-280 пр.н.е.). Масивна статуя, посветена на бог Хелиос. Намирала се е в залива на о.Родос.

7        Александрийски фар (280 пр.н.е.). Фарът се е намирал в Александрия и е издигнат от Сострат Книдски.